Смърт

Poetry

2.2K 0 1

Душaта тялото напуска,

стремейки се към светлина.

Тя иска да разчупи своите

Окови тленни и да хвръкне

над света.

Край...

Свърши се...

Напусна грешната земя

и достигайки висините

се превърна в тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

{YcMuBkA} (Усмивка)

Много красиво стихотворение... Поздравления /6/

2006-04-23T01:32:48+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0