Смърт
Душaта тялото напуска,
стремейки се към светлина.
Тя иска да разчупи своите
Окови тленни и да хвръкне
над света.
Край...
Свърши се...
Напусна грешната земя
и достигайки висините
се превърна в тишина.
© Елизавета Андреева All rights reserved.
Душaта тялото напуска,
стремейки се към светлина.
Тя иска да разчупи своите
Окови тленни и да хвръкне
над света.
Край...
Свърши се...
Напусна грешната земя
и достигайки висините
се превърна в тишина.
© Елизавета Андреева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...