Apr 22, 2006, 8:43 PM

Смърт

  Poetry
2.2K 0 1

 

Душaта тялото напуска,

стремейки се към светлина.

Тя иска да разчупи своите

Окови тленни и да хвръкне

над света.

Край...

Свърши се...

Напусна грешната земя

и достигайки висините

  се превърна в тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизавета Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красиво стихотворение... Поздравления /6/

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...