Смърт
Душaта тялото напуска,
стремейки се към светлина.
Тя иска да разчупи своите
Окови тленни и да хвръкне
над света.
Край...
Свърши се...
Напусна грешната земя
и достигайки висините
се превърна в тишина.
© Елизавета Андреева All rights reserved.
Душaта тялото напуска,
стремейки се към светлина.
Тя иска да разчупи своите
Окови тленни и да хвръкне
над света.
Край...
Свърши се...
Напусна грешната земя
и достигайки висините
се превърна в тишина.
© Елизавета Андреева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...