24 abr 2015, 16:17  

Смърт 

  Poesía » Filosófica
451 0 0

   СМЪРТ

 

Безсилие, мъка,
страх и отчаяние.
Дали ще има край и моето страдание?

Паника, ужас и самота.
Открехва се леко старата врата.
Питам се какво спотайва се във мрака.
Там сама смъртта ме чака.
Здравей!
Отвръщам - Здрасти...
Вън шумят изсъхналите храсти.

Готов ли си?
Как мислиш ти?

Студената ръка докосва ми челото.
Сама сълза се стича от окото.
Млад съм, дай ми малко време.
Така като ме гледаш дали за теб ми дреме?

Защо извеждаш ме от нас?
Да си отидеш иде час.

Последно сбогом със живота,
умирам аз макар и с неохота.

© Стоян Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??