24.04.2015 г., 16:17  

Смърт

608 0 0

   СМЪРТ

 

Безсилие, мъка,
страх и отчаяние.
Дали ще има край и моето страдание?

Паника, ужас и самота.
Открехва се леко старата врата.
Питам се какво спотайва се във мрака.
Там сама смъртта ме чака.
Здравей!
Отвръщам - Здрасти...
Вън шумят изсъхналите храсти.

Готов ли си?
Как мислиш ти?

Студената ръка докосва ми челото.
Сама сълза се стича от окото.
Млад съм, дай ми малко време.
Така като ме гледаш дали за теб ми дреме?

Защо извеждаш ме от нас?
Да си отидеш иде час.

Последно сбогом със живота,
умирам аз макар и с неохота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...