Apr 24, 2015, 4:17 PM  

Смърт 

  Poetry » Phylosophy
449 0 0

   СМЪРТ

 

Безсилие, мъка,
страх и отчаяние.
Дали ще има край и моето страдание?

Паника, ужас и самота.
Открехва се леко старата врата.
Питам се какво спотайва се във мрака.
Там сама смъртта ме чака.
Здравей!
Отвръщам - Здрасти...
Вън шумят изсъхналите храсти.

Готов ли си?
Как мислиш ти?

Студената ръка докосва ми челото.
Сама сълза се стича от окото.
Млад съм, дай ми малко време.
Така като ме гледаш дали за теб ми дреме?

Защо извеждаш ме от нас?
Да си отидеш иде час.

Последно сбогом със живота,
умирам аз макар и с неохота.

© Стоян Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??