24 апр. 2015 г., 16:17  

Смърт

612 0 0

   СМЪРТ

 

Безсилие, мъка,
страх и отчаяние.
Дали ще има край и моето страдание?

Паника, ужас и самота.
Открехва се леко старата врата.
Питам се какво спотайва се във мрака.
Там сама смъртта ме чака.
Здравей!
Отвръщам - Здрасти...
Вън шумят изсъхналите храсти.

Готов ли си?
Как мислиш ти?

Студената ръка докосва ми челото.
Сама сълза се стича от окото.
Млад съм, дай ми малко време.
Така като ме гледаш дали за теб ми дреме?

Защо извеждаш ме от нас?
Да си отидеш иде час.

Последно сбогом със живота,
умирам аз макар и с неохота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...