Восъчна свещ бавно догаря,
един живот си отива в нощта,
бавно и болезнено изгаря,
една душа напуска света.

Спомени хаотично във въздуха се реят,
после завинаги се изгубват в мрака.
Призрачни ангели своята тъжна песен пеят
за една душа, която избавлението си не дочака.

Стана тя с мрака едно цяло.
Изпита е всяка, дори малка, надежда,
изцедена докрай от немощно тяло
и душа също безсилна, загиваща в нощта звездна.

Няма сили дори да си поеме въздух,
една последна глътка, дори малка.
Със здрача погубва се чистия дух
в своята участ – тежка, но жалка.

Зазорява се, идват първите лъчи,
слънцето целия свят огрява.
От изгубената душа няма вече следи,
след себе си жалкото нищо не оставя.