Смърт
Восъчна свещ бавно догаря,
един живот си отива в нощта,
бавно и болезнено изгаря,
една душа напуска света.
Спомени хаотично във въздуха се реят,
после завинаги се изгубват в мрака.
Призрачни ангели своята тъжна песен пеят
за една душа, която избавлението си не дочака.
Стана тя с мрака едно цяло.
Изпита е всяка, дори малка, надежда,
изцедена докрай от немощно тяло
и душа също безсилна, загиваща в нощта звездна.
Няма сили дори да си поеме въздух,
една последна глътка, дори малка.
Със здрача погубва се чистия дух
в своята участ – тежка, но жалка.
Зазорява се, идват първите лъчи,
слънцето целия свят огрява.
От изгубената душа няма вече следи,
след себе си жалкото нищо не оставя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Петкова Всички права запазени
