17 ago 2008, 16:35

Смърт 

  Poesía » De amor
1085 0 7
Смърт

И заваля изведнъж
този така болезнен дъжд.
И в стенещата ми душа
мигом настъпи тъмнина.

Отиде си бързо тя
и сега вече не мога да крещя,
умря и болката със нея.
Късно е! Няма вече да живея!

Само още ти виждам лицето,
само още ти си ми в сърцето.
Но и то вече спря.
Край! Отивам си аз със нощта!

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??