No_fear_Mims (Милена) No_fear_Mims (Милена)
29
Aug 17, 2008, 4:35 PM

Смърт

  Poetry » Love
1.4K 0 7
Смърт

И заваля изведнъж
този така болезнен дъжд.
И в стенещата ми душа
мигом настъпи тъмнина.

Отиде си бързо тя
и сега вече не мога да крещя,
умря и болката със нея.
Късно е! Няма вече да живея!

Само още ти виждам лицето,
само още ти си ми в сърцето.
Но и то вече спря.
Край! Отивам си аз със нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0