Aug 17, 2008, 4:35 PM

Смърт 

  Poetry » Love
1084 0 7
Смърт

И заваля изведнъж
този така болезнен дъжд.
И в стенещата ми душа
мигом настъпи тъмнина.

Отиде си бързо тя
и сега вече не мога да крещя,
умря и болката със нея.
Късно е! Няма вече да живея!

Само още ти виждам лицето,
само още ти си ми в сърцето.
Но и то вече спря.
Край! Отивам си аз със нощта!

© Милена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??