Смърт
Смърт
И заваля изведнъж
този така болезнен дъжд.
И в стенещата ми душа
мигом настъпи тъмнина.
Отиде си бързо тя
и сега вече не мога да крещя,
умря и болката със нея.
Късно е! Няма вече да живея!
Само още ти виждам лицето,
само още ти си ми в сърцето.
Но и то вече спря.
Край! Отивам си аз със нощта!
И заваля изведнъж
този така болезнен дъжд.
И в стенещата ми душа
мигом настъпи тъмнина.
Отиде си бързо тя
и сега вече не мога да крещя,
умря и болката със нея.
Късно е! Няма вече да живея!
Само още ти виждам лицето,
само още ти си ми в сърцето.
Но и то вече спря.
Край! Отивам си аз със нощта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Все права защищены
и аз в толкова нощи се губя...