15 nov 2017, 20:27  

Смърт 

  Poesía » Filosófica, Formas graves
329 2 4

СМЪРТ

 

Аз съм мъртъв, болен, леден, луд…

В мене вече чувствата ги няма;

мрак в душата, а в сърцето – студ;

на мечтите разрушен е храма...

 

В миг в сърцето всичко охладня,

не смущават ме тъга и радост,

бляна ми попари го слана,

охладнях; и стар съм в свойта младост.

 

А в душата нито лъч, ни плам,

мрак жесток дълбоко в ней владее;

и не ще издигна вече храм,

в който блянът нов да заживее!

 

И погребал трепети и смут –

аз съм мъртъв, болен, леден, луд…

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??