Аз съм мъртъв, болен, леден, луд…
В мене вече чувствата ги няма;
мрак в душата, а в сърцето – студ;
на мечтите разрушен е храма...
В миг в сърцето всичко охладня,
не смущават ме тъга и радост,
бляна ми попари го слана,
охладнях; и стар съм в свойта младост.
А в душата нито лъч, ни плам,
мрак жесток дълбоко в ней владее;
и не ще издигна вече храм,
в който блянът нов да заживее!
И погребал трепети и смут –
аз съм мъртъв, болен, леден, луд…
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
