31 ene 2020, 18:21

Смърт

  Poesía » Otra
1.9K 0 1

Сух, ситен скреж, смразяваща сплав

между спирт, сълзи, страх и смях,

студена синева, сипваща смисъл,

сред сърцевината от спомени, сочещи

сатир свирещ на стройните съдбовни

струни, спирайки статичното спокойствие,

стрелящ звуци сякаш съскащ, страшен

съсел и запявайки свирепо своеволните,

съновни, съкровени строфи създава

звездобройни светове, свързвайки се

със съзнанието на смъртните. Зове ги

към Серафимовите стълбове нагоре

сред сребърното, стратосферно сияние.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...