31.01.2020 г., 18:21

Смърт

1.8K 0 1

Сух, ситен скреж, смразяваща сплав

между спирт, сълзи, страх и смях,

студена синева, сипваща смисъл,

сред сърцевината от спомени, сочещи

сатир свирещ на стройните съдбовни

струни, спирайки статичното спокойствие,

стрелящ звуци сякаш съскащ, страшен

съсел и запявайки свирепо своеволните,

съновни, съкровени строфи създава

звездобройни светове, свързвайки се

със съзнанието на смъртните. Зове ги

към Серафимовите стълбове нагоре

сред сребърното, стратосферно сияние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...