Сух, ситен скреж, смразяваща сплав
между спирт, сълзи, страх и смях,
студена синева, сипваща смисъл,
сред сърцевината от спомени, сочещи
сатир свирещ на стройните съдбовни
струни, спирайки статичното спокойствие,
стрелящ звуци сякаш съскащ, страшен
съсел и запявайки свирепо своеволните,
съновни, съкровени строфи създава
звездобройни светове, свързвайки се
със съзнанието на смъртните. Зове ги
към Серафимовите стълбове нагоре
сред сребърното, стратосферно сияние.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
