Jan 31, 2020, 6:21 PM

Смърт

  Poetry » Other
1.9K 0 1

Сух, ситен скреж, смразяваща сплав

между спирт, сълзи, страх и смях,

студена синева, сипваща смисъл,

сред сърцевината от спомени, сочещи

сатир свирещ на стройните съдбовни

струни, спирайки статичното спокойствие,

стрелящ звуци сякаш съскащ, страшен

съсел и запявайки свирепо своеволните,

съновни, съкровени строфи създава

звездобройни светове, свързвайки се

със съзнанието на смъртните. Зове ги

към Серафимовите стълбове нагоре

сред сребърното, стратосферно сияние.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....