Jan 31, 2020, 6:21 PM

Смърт

  Poetry » Other
1.9K 0 1

Сух, ситен скреж, смразяваща сплав

между спирт, сълзи, страх и смях,

студена синева, сипваща смисъл,

сред сърцевината от спомени, сочещи

сатир свирещ на стройните съдбовни

струни, спирайки статичното спокойствие,

стрелящ звуци сякаш съскащ, страшен

съсел и запявайки свирепо своеволните,

съновни, съкровени строфи създава

звездобройни светове, свързвайки се

със съзнанието на смъртните. Зове ги

към Серафимовите стълбове нагоре

сред сребърното, стратосферно сияние.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...