28 ene 2023, 18:34

Смърт

1.2K 0 0

Смърт... само ти си способна да ни затвориш устите

и пред теб мълчаливо да сведем глава!

Само, когато ти дойдеш разбираме, че нищо не струват земните блага!

Осъзнаваме колко голям дар е животът,

едва когато върху близките си хвърляме пръстта...

Защо човек трябва да изгуби, за да му стане

ясно всичко това?

 

Питаш ни какво толкова деляхме, защо се карахме за имоти и пари..

Душата гола и боса в Божието Царство ще се яви!

Защо по-малко се обичахме, защо времето си заедно не ценяхме, защо на Бога не благодарихме 

и животът си така пропиляхме!

 

Смърт... на мъртвите затваряш очите,

на живите широко ги отвори!

Нека знаят, че тук свършва всичко -

богатство, слава, власт, суета,

всичките ни проблеми дори!

Остават само добрите дела и любовта!

Това, че сме помагали, подкрепяли,

че сме били любими на някого в света!

 

                 *************************

 

 

Смърт... студена и спокойна си ти,

нека почиват в мир близките ни!

А нас Бог да ни пази и закриля от теб!

Да сме живели достойно и щастливо

преди да дойде и нашият ред!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...