Смърт... само ти си способна да ни затвориш устите
и пред теб мълчаливо да сведем глава!
Само, когато ти дойдеш разбираме, че нищо не струват земните блага!
Осъзнаваме колко голям дар е животът,
едва когато върху близките си хвърляме пръстта...
Защо човек трябва да изгуби, за да му стане
ясно всичко това?
Питаш ни какво толкова деляхме, защо се карахме за имоти и пари..
Душата гола и боса в Божието Царство ще се яви!
Защо по-малко се обичахме, защо времето си заедно не ценяхме, защо на Бога не благодарихме
и животът си така пропиляхме!
Смърт... на мъртвите затваряш очите,
на живите широко ги отвори!
Нека знаят, че тук свършва всичко -
богатство, слава, власт, суета,
всичките ни проблеми дори!
Остават само добрите дела и любовта!
Това, че сме помагали, подкрепяли,
че сме били любими на някого в света!
*************************
Смърт... студена и спокойна си ти,
нека почиват в мир близките ни!
А нас Бог да ни пази и закриля от теб!
Да сме живели достойно и щастливо
преди да дойде и нашият ред!!!
© Виктория Тодорова Todos los derechos reservados