Смърт... само ти си способна да ни затвориш устите
и пред теб мълчаливо да сведем глава!
Само, когато ти дойдеш разбираме, че нищо не струват земните блага!
Осъзнаваме колко голям дар е животът,
едва когато върху близките си хвърляме пръстта...
Защо човек трябва да изгуби, за да му стане
ясно всичко това?
Питаш ни какво толкова деляхме, защо се карахме за имоти и пари..
Душата гола и боса в Божието Царство ще се яви!
Защо по-малко се обичахме, защо времето си заедно не ценяхме, защо на Бога не благодарихме
и животът си така пропиляхме!
Смърт... на мъртвите затваряш очите, ...