28.01.2023 г., 18:34

Смърт

1.2K 0 0

Смърт... само ти си способна да ни затвориш устите

и пред теб мълчаливо да сведем глава!

Само, когато ти дойдеш разбираме, че нищо не струват земните блага!

Осъзнаваме колко голям дар е животът,

едва когато върху близките си хвърляме пръстта...

Защо човек трябва да изгуби, за да му стане

ясно всичко това?

 

Питаш ни какво толкова деляхме, защо се карахме за имоти и пари..

Душата гола и боса в Божието Царство ще се яви!

Защо по-малко се обичахме, защо времето си заедно не ценяхме, защо на Бога не благодарихме 

и животът си така пропиляхме!

 

Смърт... на мъртвите затваряш очите,

на живите широко ги отвори!

Нека знаят, че тук свършва всичко -

богатство, слава, власт, суета,

всичките ни проблеми дори!

Остават само добрите дела и любовта!

Това, че сме помагали, подкрепяли,

че сме били любими на някого в света!

 

                 *************************

 

 

Смърт... студена и спокойна си ти,

нека почиват в мир близките ни!

А нас Бог да ни пази и закриля от теб!

Да сме живели достойно и щастливо

преди да дойде и нашият ред!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...