Потече реката, в червено обляна
в чуждите вени, смъртно човешки.
С живата кръв си направи размяна
и закърпи с водица предишните грешки.
Засили се. Плисна. И набързо отмина,
събрала във себе си малко печал.
Завъртя се с надсмешка и всичко зарина
с топла и лепкава купчина кал.
Създаде си дом и се почувства щастлива,
и себе си в него, набързо вгради.
А там, където беше текла красиво,
остави ридаещ брега да стои. ...