Смъртен
Потече реката, в червено обляна
в чуждите вени, смъртно човешки.
С живата кръв си направи размяна
и закърпи с водица предишните грешки.
Засили се. Плисна. И набързо отмина,
събрала във себе си малко печал.
Завъртя се с надсмешка и всичко зарина
с топла и лепкава купчина кал.
Създаде си дом и се почувства щастлива,
и себе си в него, набързо вгради.
А там, където беше текла красиво,
остави ридаещ брега да стои.
Разлюля се. Подскочи. За миг се обърна.
Погледна уплашено тъжния бряг,
а той извика и побеляло посърна
с първия падащ бисерен сняг.
Тогава тя поиска, назад да се върне
и на човека помаха за сбогом с ръка,
а той я помоли кръвта му да върне
и превърна реката в гореща сълза.
Тя избяга набързо в земята студена
и остави човека без капчица кръв.
А той, като птица смъртно ранена,
превърна се в нечия сладостна стръв.
Изпрати я с поглед и тъжно й рече,
с присвито от мъката мъртво сърце:
"Прибери се при него и никога вече,
към смъртен не протягай, безсмъртни ръце."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвети Иванова Все права защищены
