28 ago 2008, 0:48

Смъртна присъда....

  Poesía » Civil
960 0 11

*          *          *

 

Като стоманени чукове минутите тракат!

Блъскат в стените, ехо ужасно,

Дяволи зли в "тъмното" чакат...

точат тризъбци  -  виещи бясно...

Сетне някак... пусто настава,

от време на време - звън на ключОве,

мигове вечност глъхнат в забрава,

стихват сетне из сиви дворове...

Загледан в стената, в малката ниша,

тънка свещица мъждука - догаря,

въздуха свири - все още диша,

врата се хлопва, и се отваря...

- Време е момко  -  часът ти удари,

Ако искаш нещо да кажем на... Ваш'те?!...

Там где отиваш - няма кошмари...

Смъртта няма нокти - неможе да дращи....

В... сбогом човече - думите секваха,

чакай ни скоро - идем след тебе,

верига звънеше - стъпки отекваха...

Такъв е братко - вечният жребий...

Така си тръгна  - не искаше прошка,

от време... беше на Ти със Съдбата,

по вената тръгна... "злата стоножка",

...Краят дойдЕ!...

"Хлопна вратата"...

 

 

Убиха човек....

 

*          *          *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...