Смъртна присъда....
* * *
Като стоманени чукове минутите тракат!
Блъскат в стените, ехо ужасно,
Дяволи зли в "тъмното" чакат...
точат тризъбци - виещи бясно...
Сетне някак... пусто настава,
от време на време - звън на ключОве,
мигове вечност глъхнат в забрава,
стихват сетне из сиви дворове...
Загледан в стената, в малката ниша,
тънка свещица мъждука - догаря,
въздуха свири - все още диша,
врата се хлопва, и се отваря...
- Време е момко - часът ти удари,
Ако искаш нещо да кажем на... Ваш'те?!...
Там где отиваш - няма кошмари...
Смъртта няма нокти - неможе да дращи....
В... сбогом човече - думите секваха,
чакай ни скоро - идем след тебе,
верига звънеше - стъпки отекваха...
Такъв е братко - вечният жребий...
Така си тръгна - не искаше прошка,
от време... беше на Ти със Съдбата,
по вената тръгна... "злата стоножка",
...Краят дойдЕ!...
"Хлопна вратата"...
Убиха човек....
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
Благодаря!
