Защо не мога да прогледна през устните ти сиви пожълтели?
Защо не мога да докосна ръцете ти студени?
Защо не мога да премина през мъката ни веч вековна?
Защо не мога да усетя лунната ти светлина?
Защо не бях до теб, когато ти не искаше да ме оставяш?
Защо съм аз сега смразен под върбата ти омайна.
Кога ще дойде този мрачен ден,
във който ангелът ще падне тук до мен.
Кога ще мога да ти кажа: Идвам!,
ясно, след дългите години, в които само аз мълчах?
Кога ще ме покрие дъжда на бога, ален?
Кога ще чуеш ехото от полета ми хладен?