Смъртни обещания

Поезия » Любовна, Философска

781 3 1

Смъртни обещания

Защо не мога да прогледна през устните ти сиви пожълтели?
Защо не мога да докосна ръцете ти студени?
Защо не мога да премина през мъката ни веч вековна?
Защо не мога да усетя лунната ти светлина?
Защо не бях до теб, когато ти не искаше да ме оставяш?
Защо съм аз сега смразен под върбата ти омайна.

Кога ще дойде този мрачен ден,
във който ангелът ще падне тук до мен.
Кога ще мога да ти кажа: Идвам!,
ясно, след дългите години, в които само аз мълчах?
Кога ще ме покрие дъжда на бога, ален?
Кога ще чуеш ехото от полета ми хладен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Метроном (Крив Кривак)

Тъкмо се зачудих, как устните са хем сиви, хем пожълтели, но като го дочетох цялото, че и предишното - явно не е грешка от недомисляне, а съзнателно търсен ефект. Странно пишеш, но пък е интересно, защото е различно.
Прилича малко и на метъл текст.

2023-05-04T19:35:42+03:00

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0