Смъртни обещания

4.05.2023 г., 19:13 ч.

Поезия » Любовна, Философска

458 3 1

Смъртни обещания

Защо не мога да прогледна през устните ти сиви пожълтели?
Защо не мога да докосна ръцете ти студени?
Защо не мога да премина през мъката ни веч вековна?
Защо не мога да усетя лунната ти светлина?
Защо не бях до теб, когато ти не искаше да ме оставяш?
Защо съм аз сега смразен под върбата ти омайна.

Кога ще дойде този мрачен ден,
във който ангелът ще падне тук до мен.
Кога ще мога да ти кажа: Идвам!,
ясно, след дългите години, в които само аз мълчах?
Кога ще ме покрие дъжда на бога, ален?
Кога ще чуеш ехото от полета ми хладен?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Метроном (Крив Кривак)

2023-05-04T19:35:42+03:00

Тъкмо се зачудих, как устните са хем сиви, хем пожълтели, но като го дочетох цялото, че и предишното - явно не е грешка от недомисляне, а съзнателно търсен ефект. Странно пишеш, но пък е интересно, защото е различно.
Прилича малко и на метъл текст.