Боли... боли ме само да слушам
глас раздран от вопли.
Боли ме само да виждам
как сълзите сбират се в локви.
Тук не желая да съм вече
с душа неизлята до края.
Раздора во веки обрече
и моята мъка повтаря.
Думи прости и горчиви
слушах сладко с неприязън.
А на хората неправдиви
разумът биваше смазван.
Не мога вече да вдишвам
на самотата беззвучния дъх.
Боли ме само да пиша
слова за жестокия път.
© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados