AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
11.09.2016 г., 22:30 ч.  

Смъртоносна тишина 

  Поезия » Философска
499 1 4

Боли... боли ме само да слушам
глас раздран от вопли.
Боли ме само да виждам
как сълзите сбират се в локви.

Тук не желая да съм вече
с душа неизлята до края.
Раздора во веки обрече
и моята мъка повтаря.

Думи прости и горчиви
слушах сладко с неприязън.
А на хората неправдиви
разумът биваше смазван.

Не мога вече да вдишвам
на самотата беззвучния дъх.
Боли ме само да пиша
слова за жестокия път.

 

© Княгиня Нощ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Младене, Владимир и Владислав, за чудесните коментари! Благодаря!
  • Наистина финалът е най-силен:
    "Не мога вече да вдишвам
    на самотата беззвучния дъх.
    Боли ме само да пиша
    слова за жестокия път."
    ...но всеки трябва да извърви Жестокия си път, дали буквално или със силата на мисълта и думите......силно въздействащо стихотворение, макар меланхолията да е преобладаваща!
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • "Боли ме само да пиша слова за жестокия път."

    За славния ни алпинист Христо Проданов Жестокият път бе пътя по западното седло на Еверест, от който той не се завърна. Но всеки един от нас има своя Жесток път и ти отлично ни напомняш за това в стихотворението си "Смъртоносна тишина", Аделайд. Въздействаш силно!
Предложения
: ??:??