Открехнах чуждата врата,
на която времето почука.
Замислих се, дали смъртта,
е склонна да даде пролука,
на осъдения в последен миг
и да го целуне майчински?
И влязох тихо, като скит,
като утеха, със косата си...
© Стела Todos los derechos reservados