8.12.2014 г., 17:24 ч.

Смъртоносно 

  Поезия » Философска
521 0 0

Открехнах чуждата врата,

на която времето почука.

Замислих се, дали смъртта,

е склонна да даде пролука,

на осъдения в последен миг

и да го целуне майчински?

И влязох тихо, като скит,

като утеха, със косата си...

© Стела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??