7 feb 2020, 9:56

Смъртоносно предложение

  Poesía » Otra
1.2K 1 0

Срещнахме се вчера някъде в метрото.
Видял ме е и хвърлил ми око.
А аз, в навалицата, гушната в палтото,
с маска против грип и уроки, и зло.

 

В къщи, като стигнах, маската свалих,
мислейки, че вече съм сама.
Но той следил ме, после аз открих,
и шмугна се през входната врата.

 

Нахален, седна на дивана.
Влюбен бил, разправя, че е в плен.
Нежно, тихичко подхвана
“Ще си  в леглото седмица със мен“.

 

Задавих се с кафето, започнах да крещя.
Награбих кухненския нож.
А той с усмивка лекичко се завъртя.
“Ще бъдеш с мен и ден и нощ“.

 

Втресе ме, започнах да треперя.
Телефона грабнах, но уви, “Повреда“.
-“Ако не слушаш и по- страшен ще намеря.
От Китай ще викна братовчеда.“

 

Представи се любезно, “Аз се казвам Грип“.
Поуспокоих се, че не е Корона.
Та ща не ща, бях цяла нощ на трип.
Битката била за трона.

 

Цяла нощ се борихме... До два.
В леглото иска да ме сложи.
Усили парното, че да се съблека,
че с маската и дрехите не може.

 

Каза мило, чайове да пия.
Минавал бързо, даже без температура.
Но ако продължавам да се бия,
ще ме запознаел със Китайската култура.

 

Китаеца безцеремонно обикалял
и жени, мъже, деца... Наред...
В леглото не подбирал, всичко свалял.
Жертвите му са безчет.


Тъй цяла нощ със тридесет и осем.
Каза, че било ми провървяло.
От братовчеда бях съвсем на косъм.
А жито с мед след него се ядяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valya Тodorova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...