4 may 2005, 14:29

Смъртта

  Poesía
1.6K 0 4
Това стихотворение е породено от срещата ми със един стар сляп човек...

Чувал ли си смъртта как тихо стъпва,
чувал ли си смъртта как нежно пее?
Чувал ли си смъртта как в сянка потръпва,
чувал ли си смъртта щом вятър повее?

Виждал ли си смъртта край теб да стои,
виждал ли си смъртта през чужди очи? 
Виждал ли си смъртта, когато някой отвлича,
виждал ли си смъртта?
На какво тя прилича?

Усещал ли си смъртта, когато нощем плаче,
усещал ли си смъртта в дъха на сираче?
Усещал ли си смъртта над теб да прелита,
усещал ли си смъртта за тебе да пита?

Чувал ли си смъртта как някого чака,
чувал ли си смъртта как диша във мрака?


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преслава Банкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има нещо което липсва. Ако се пропусне, че е написано след среща със сляп човек, става малко .... Ако се замести с любов със самота и прочее, пак ще има този ефект. Това е мое мение. Иначе браво
  • Прекрасно..Много завладяващо!
  • оо...страхотно е !!!
  • някак зловещо звучи но е красиво 6 от мен

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...