Смъртта
| Това стихотворение е породено от срещата ми със един стар сляп човек... Чувал ли си смъртта как тихо стъпва, чувал ли си смъртта как нежно пее? Чувал ли си смъртта как в сянка потръпва, чувал ли си смъртта щом вятър повее? Виждал ли си смъртта край теб да стои, виждал ли си смъртта през чужди очи? Виждал ли си смъртта, когато някой отвлича, виждал ли си смъртта? На какво тя прилича? Усещал ли си смъртта, когато нощем плаче, усещал ли си смъртта в дъха на сираче? Усещал ли си смъртта над теб да прелита, усещал ли си смъртта за тебе да пита? Чувал ли си смъртта как някого чака, чувал ли си смъртта как диша във мрака? |
© Преслава Банкова All rights reserved.
