14 jul 2011, 16:15

Смъртта

  Poesía » Otra
633 0 1

Тя идва неочаквано и тихо

като сянка се промъква покрай теб,

не пита тя добре ли си живял

и колко дълъг път си извървял.

 

Безшумно, леко се промъква,

отнасяйки ти тя дъха,

като крадла леко се измъква

и потъва в тъмната мъгла.

 

Не пита тя на колко си години,

дали си стар и уморен,

дали в живота си сполучил,

или във битките си победен.

 

Не иска тя да знае нищо,

дали си беден, дали богат,

дали си имаш ти семейство,

деца, родители и брат.

 

За нея цял живот се готвим,

но никой никога не е готов,

когато близък си отиде,

наричаме живота ний суров.

 

Смъртта е толкова велика,

не може никой да я победи,

на всеки дните са броени,

не знае никой колко са му отредени.

 

Животът и смъртта все спорят,

кой от тях ще победи,

от вечни времена се борят,

но колелото на живота се върти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина невероятен, много добър стих!
    Колкото и да я очакваме, никога не сме готови!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...