14 jul 2011, 16:15

Смъртта

  Poesía » Otra
629 0 1

Тя идва неочаквано и тихо

като сянка се промъква покрай теб,

не пита тя добре ли си живял

и колко дълъг път си извървял.

 

Безшумно, леко се промъква,

отнасяйки ти тя дъха,

като крадла леко се измъква

и потъва в тъмната мъгла.

 

Не пита тя на колко си години,

дали си стар и уморен,

дали в живота си сполучил,

или във битките си победен.

 

Не иска тя да знае нищо,

дали си беден, дали богат,

дали си имаш ти семейство,

деца, родители и брат.

 

За нея цял живот се готвим,

но никой никога не е готов,

когато близък си отиде,

наричаме живота ний суров.

 

Смъртта е толкова велика,

не може никой да я победи,

на всеки дните са броени,

не знае никой колко са му отредени.

 

Животът и смъртта все спорят,

кой от тях ще победи,

от вечни времена се борят,

но колелото на живота се върти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина невероятен, много добър стих!
    Колкото и да я очакваме, никога не сме готови!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...