Jul 14, 2011, 4:15 PM

Смъртта

  Poetry » Other
632 0 1

Тя идва неочаквано и тихо

като сянка се промъква покрай теб,

не пита тя добре ли си живял

и колко дълъг път си извървял.

 

Безшумно, леко се промъква,

отнасяйки ти тя дъха,

като крадла леко се измъква

и потъва в тъмната мъгла.

 

Не пита тя на колко си години,

дали си стар и уморен,

дали в живота си сполучил,

или във битките си победен.

 

Не иска тя да знае нищо,

дали си беден, дали богат,

дали си имаш ти семейство,

деца, родители и брат.

 

За нея цял живот се готвим,

но никой никога не е готов,

когато близък си отиде,

наричаме живота ний суров.

 

Смъртта е толкова велика,

не може никой да я победи,

на всеки дните са броени,

не знае никой колко са му отредени.

 

Животът и смъртта все спорят,

кой от тях ще победи,

от вечни времена се борят,

но колелото на живота се върти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина невероятен, много добър стих!
    Колкото и да я очакваме, никога не сме готови!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...