Смъртта

Тя идва неочаквано и тихо

като сянка се промъква покрай теб,

не пита тя добре ли си живял

и колко дълъг път си извървял.

Безшумно, леко се промъква,

отнасяйки ти тя дъха,

като крадла леко се измъква

и потъва в тъмната мъгла.

Не пита тя на колко си години,

дали си стар и уморен,

дали в живота си сполучил,

или във битките си победен.

Не иска тя да знае нищо,

дали си беден, дали богат,

дали си имаш ти семейство,

деца, родители и брат.

За нея цял живот се готвим,

но никой никога не е готов,

когато близък си отиде,

наричаме живота ний суров.

Смъртта е толкова велика,

не може никой да я победи,

на всеки дните са броени,

не знае никой колко са му отредени.

Животът и смъртта все спорят,

кой от тях ще победи,

от вечни времена се борят,

но колелото на живота се върти.