Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
18 ene 2008, 0:27

Смъртта е таз, която не умира! 

  Poesía » Filosófica
1250 0 38

Дошла при Буда плачеща жена,


изгубила дeтенцето си свое,


тя молила и скубела коса,


върни го, давам си живота - твой е...


Добре - и рекъл, тоз премъдър Буда,


Стани и в селото иди сега,


и донеси ми, но... без никаква заблуда,


шепичка синапени зърна.


Спри за миг плача креслив,


и донеси ми тези семена,


единствено от дом щастлив,


недосегнат нивга от смъртта...


И... тръгнала жената тъй да броди,


из къщите да търси семената,


замръквала във късни доби,


кървяла, но вървяла все нататък...


Тя търсила, всецяло - неуморно,


молела за шепичка една,


но въпросът винаги бил спорен!...


"За дом... непипнат от смъртта..."


И тъй, разбрала мъдрите му думи,


смъртта, макар да е себична,


пресича тя житейски друми


и никога не е тъй лична.


Така се върнала женицата при Буда,


а той поискал и да види семената,


тя, погледнала го със почуда,


сетне рухнала в краката му...


Аз веч не моля моя син да върнеш,


макар, че толкоз ми е зле,


дори да дойде и да го прегърна,


все някой ден отново ще умре...


Но нещо в този свят на смъртни


има ли - кажи ми - не разбирам?...


В живота ни така безпътен,


нещичко, което не умира...

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много мъдро!!!!!
    СЛАВИ
  • !!! ПроБуди ме в този късен час на вечерта... благодаря
    Валентино
  • Но нещо в този свят на смъртни


    има ли - кажи ми - не разбирам?...


    В живота ни така безпътен,


    нещичко, което не умира...
    Много мъдро и казано под формата на стихове звучи прекрасно.Поздравления!!!
  • Много силно!!!
    Страхотен стих!!!
  • Страхотна интерпретация! Поздрав
  • vu (Веселина Узунова) Ти пак май нещо не разбра - тази притча не съм я измислил аз, аз само я интерпретирах в стихотворна форма и за какво се разказва в нея също не е моя идея, така че, дали някой е отричал Бога и за каво говори тази притча няма нищо, ама нищо общо!!!!
  • Твоите стихотворения и притчи са балсам за душините ни! Поздрави Сан Валентино
  • Думите,с който искам да опиша твоя талант са безсилни-изрази,които не изчерпват това,което изпитвам,докосвайки се до написаното от теб!АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • И да има,какво е значението,щом ние сме...
    "...Живот - единствена причина да умираме..."
    Невероятно си разказал тази притча.
  • Увлекателно разказваш!Поздравления!
  • Да !Въздействаща е,но за хората,които не са изгубили дете.Доколкото си спомням,вчера някой отричаше Бог.А в какво трябва да вярва тази майка ?
  • vu (Веселина Узунова) - Ако не беше ...майка и децата а говорехме за камъчета и гъбки - не съм сигурен че въздействието на притчата би било същото. А целта е наистина да те докосне и да ти обърне представите за живота...
  • И все пак-защо децата ? Притчата е хубава и поучителна ,много добре презъздадена и написана,но да не си на местото на майката.
  • Мъдрец си,Валентин!С голямо удоволствие чета всичко,което пишеш!Продължавай да ни радваш!
  • Нещо прекрасно прочетох сега...толкова завладяващо.Благодаря,ти!
  • Да! Така е! Затова и тази притча ще продължава да ни върнува и да я пресътворяваме.
    В пощата ще ти напиша останалото.
  • Няколко пъти прочетох притчата ти Валентино!
    Много ми хареса!
  • Мъдро...
  • posh` (Таня Атанасова) Не е възможно, направено е вчера в този й вид иначе, като притча е... всеизвестна!
    ( нормално е, това е...притча )
  • Това съм го чела и преди, mariniki мисля, че ме запозна с тази притча...
  • Отново си безкрайно мъдър и завладяващ.
  • Мъдри думи от които настръхва живота пред смъртта!Поздравления за силата на стиха ти!
  • Нямам думи!Перфектно е
  • Мисля,че ще живеем по-мъдро,ако се поздравявахме с древния християнски поздрав "Помни смъртта!"Прекрасна притча!С уважение:Ая
  • Много ми харесват стиховете ти,а особено притчите в тях...Поздравления!!!
  • Мъдро!
  • смъртта, макар да е себична,


    пресича тя житейски друми


    и никога не е тъй лична.


    Вярно, че смъртта никога не е лична! Поздравявам те точно за тези думи !!!!!
  • Аплодисменти и от мен!
    Обичам претчите,в тях има мъдрост и добра философия!
    А твоят стих е в майсторския клас!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Нали знаеш, че това е любимата ми притча!
    Браво, Валентин!
    Това съм го писала, а ти пак ме трогна!
    красива история...пресъздадена перфектно!
    с обич, Валентин.
  • чудесно си я пресъздал...нямам думи!!!
    смъртта е също форма на живот,
    но ние не я разбираме!!!
    поздрави приятелю за прекрасната притча!!!
  • Много мъдрост!
    Поздравления и от мен!
  • Поздравления!
    Много ми хареса!
  • Прекрасно пресъздадена притча!!! Браво, Вал!!!
  • Мъдро...
  • "В живота ни така безпътен,
    нещичко, което не умира..."

    Винаги съм харесвала тази притча, а ти си я пресъздал по много интересен начин!!! Браво на теб!

  • Да, всички търсим отговора...
    И маите са търсили безсмъртието,
    но са изчезнали, дали пък не са го намерили...
    И аз искам да го намеря в красиви стихове, напр.
    като този и в много, много други неща!!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ЛЕКА НОЩ!!!!
  • Мъдър както винаги!!! Поклон пред таланта и всичкото му, което при тебе е в повече!
Propuestas
: ??:??