18 янв. 2008 г., 00:27

Смъртта е таз, която не умира! 

  Поэзия » Философская
5.0 / 20
1307 0 38
Дошла при Буда плачеща жена,
изгубила дeтенцето си свое,
тя молила и скубела коса,
върни го, давам си живота - твой е...
Добре - и рекъл, тоз премъдър Буда,
Стани и в селото иди сега,
и донеси ми, но... без никаква заблуда,
шепичка синапени зърна.
Спри за миг плача креслив,
и донеси ми тези семена,
единствено от дом щастлив,
недосегнат нивга от смъртта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Все права защищены

Предложения
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »