Смъртта на агнето

Poesía

532 2 2

С наострени ножóве го пресрещнаха.

От бялото в очите плисна страх.

То бе наивно, светло... А човешката

безумна ярост стори своя грях.

Не можеше да бяга. Доверчиво

бе към ръцете, давали храна.

Със обич близна ги, все още живо...

след миг потъна в мрачна хладина...

Душата му – по-бяла от кокиче –

изви се към Небето, не разбра,

как този, който толкова обичаше,

предаде го за сребърника два.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Натъжих се, много правилно описано...Поздрави, Нина!

2018-05-08T16:13:49+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Човекът е единственото същество на планетата, което отглежда храната си. При животните е толкова просто - хищниците имат големи зъби и атакуват бързо и безкомпромисно, никой не се прави на нвой приятел. Толкова е объркан този свят...

2018-05-08T15:08:15+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0