Смъртта на агнето

8 may 2018, 3:18

Poesía

337 2 2

С наострени ножóве го пресрещнаха.

От бялото в очите плисна страх.

То бе наивно, светло... А човешката

безумна ярост стори своя грях.

Не можеше да бяга. Доверчиво

бе към ръцете, давали храна.

Със обич близна ги, все още живо...

след миг потъна в мрачна хладина...

Душата му – по-бяла от кокиче –

изви се към Небето, не разбра,

как този, който толкова обичаше,

предаде го за сребърника два.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-05-08T16:13:49+03:00

Натъжих се, много правилно описано...Поздрави, Нина!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-05-08T15:08:15+03:00

Човекът е единственото същество на планетата, което отглежда храната си. При животните е толкова просто - хищниците имат големи зъби и атакуват бързо и безкомпромисно, никой не се прави на нвой приятел. Толкова е объркан този свят...