С наострени ножóве го пресрещнаха.
От бялото в очите плисна страх.
То бе наивно, светло... А човешката
безумна ярост стори своя грях.
Не можеше да бяга. Доверчиво
бе към ръцете, давали храна.
Със обич близна ги, все още живо...
след миг потъна в мрачна хладина...
Душата му – по-бяла от кокиче –
изви се към Небето, не разбра,
как този, който толкова обичаше,
предаде го за сребърника два.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
