laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K

8 мая 2018 г., 03:18

Смъртта на агнето

Поэзия

535 2 2

С наострени ножóве го пресрещнаха.

От бялото в очите плисна страх.

То бе наивно, светло... А човешката

безумна ярост стори своя грях.

Не можеше да бяга. Доверчиво

бе към ръцете, давали храна.

Със обич близна ги, все още живо...

след миг потъна в мрачна хладина...

Душата му – по-бяла от кокиче –

изви се към Небето, не разбра,

как този, който толкова обичаше,

предаде го за сребърника два.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Натъжих се, много правилно описано...Поздрави, Нина!

2018-05-08T16:13:49+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Човекът е единственото същество на планетата, което отглежда храната си. При животните е толкова просто - хищниците имат големи зъби и атакуват бързо и безкомпромисно, никой не се прави на нвой приятел. Толкова е объркан този свят...

2018-05-08T15:08:15+03:00

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬