laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K

8.05.2018 г., 3:18

Смъртта на агнето

Поезия

530 2 2

С наострени ножóве го пресрещнаха.

От бялото в очите плисна страх.

То бе наивно, светло... А човешката

безумна ярост стори своя грях.

Не можеше да бяга. Доверчиво

бе към ръцете, давали храна.

Със обич близна ги, все още живо...

след миг потъна в мрачна хладина...

Душата му – по-бяла от кокиче –

изви се към Небето, не разбра,

как този, който толкова обичаше,

предаде го за сребърника два.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

PepiPetrova (Pepi Petrova)

Натъжих се, много правилно описано...Поздрави, Нина!

2018-05-08T16:13:49+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Човекът е единственото същество на планетата, което отглежда храната си. При животните е толкова просто - хищниците имат големи зъби и атакуват бързо и безкомпромисно, никой не се прави на нвой приятел. Толкова е объркан този свят...

2018-05-08T15:08:15+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0