11 may 2007, 14:07
СМЪРТТА НА ЧАСОВНИКА
Часовникът ми се изкашля и замря.
Тиктакащото дишане заглъхна.
Стрелките сочеха към същността
при мен, която исках да се вмъкне.
О, паника! Нима съм вече сам?
А грешността ми, кой ще отброява?
То - времето - е най-жесток капан,
щом моята душевност не познава.
Часовнико, поне ми прозвъни!
Мигът ли те захапа с остри зъби?
Та твоите танцуващи стрелки
ръждясват като моето пребъдване...
Мълчиш, завит със бяла тишина.
Прегръщат ме единствено стените.
Затвори се едничката врата -
очаквам ли я, тебе да разпитвам.
Тиктакащото дишане заглъхна.
Стрелките сочеха към същността
при мен, която исках да се вмъкне.
О, паника! Нима съм вече сам?
А грешността ми, кой ще отброява?
То - времето - е най-жесток капан,
щом моята душевност не познава.
Часовнико, поне ми прозвъни!
Мигът ли те захапа с остри зъби?
Та твоите танцуващи стрелки
ръждясват като моето пребъдване...
Мълчиш, завит със бяла тишина.
Прегръщат ме единствено стените.
Затвори се едничката врата -
очаквам ли я, тебе да разпитвам.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Отдавна не бях чела такава поезия!
Възхитена съм! -
БРАВО!
Перфектен стих!
!!! -
Никой, никога, никъде не е сам... когато някой, някъде го обича... Обичан си, Вал!
-
Много хубаво!
-
Аплодисменти
-
Перфектен както винаги!
-
Поздрави много е хубаво
-
Отново прекрасен стих!
Поздрави, Вальо!
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Мигът ли те захапа с остри зъби?
Та твоите танцуващи стрелки
ръждясват като моето пребъдване..."
Чудесен стих приятелю!
Поздравления!