May 11, 2007, 2:07 PM

СМЪРТТА НА ЧАСОВНИКА

  Poetry
914 0 9
Часовникът ми се изкашля и замря.
Тиктакащото дишане заглъхна.
Стрелките сочеха към същността
при мен, която исках да се вмъкне.

О, паника! Нима съм вече сам?
А грешността ми, кой ще отброява?
То - времето - е най-жесток капан,
щом моята душевност не познава.

Часовнико, поне ми прозвъни!
Мигът ли те захапа с остри зъби?
Та твоите танцуващи стрелки
ръждясват като моето пребъдване...

Мълчиш, завит със бяла тишина.
Прегръщат ме единствено стените.
Затвори се едничката врата -
очаквам ли я, тебе да разпитвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...