28 mar 2008, 15:02

смъртта на есента

  Poesía
631 0 1

Пианото издава пореден тон.

В смрачавашия се ден от есента.

Вятър удря клоните в стъклото

и допълва на пианото тъжния стон.

 

Ето, още едно листо се отронва.

Пада в купчината отбрулени сълзи.

В здрач сърцето броди, бие.

Поело своята съдба.

 

Часовникът отмерва още миг.

Потънал в студ и самота.

Вятърът клони счупи и отбрули последните листа.

Остана само то -

сърцето - и броди към смъртта на есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъжно!Нека не е само твоето прекрасно сърце!Прегръщам те,миличка!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...