Пианото издава пореден тон.
В смрачавашия се ден от есента.
Вятър удря клоните в стъклото
и допълва на пианото тъжния стон.
Ето, още едно листо се отронва.
Пада в купчината отбрулени сълзи.
В здрач сърцето броди, бие.
Поело своята съдба.
Часовникът отмерва още миг.
Потънал в студ и самота.
Вятърът клони счупи и отбрули последните листа.
Остана само то -
сърцето - и броди към смъртта на есента.
© Александра Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
