Пианото издава пореден тон.
В смрачавашия се ден от есента.
Вятър удря клоните в стъклото
и допълва на пианото тъжния стон.
Ето, още едно листо се отронва.
Пада в купчината отбрулени сълзи.
В здрач сърцето броди, бие.
Поело своята съдба.
Часовникът отмерва още миг.
Потънал в студ и самота.
Вятърът клони счупи и отбрули последните листа.
Остана само то -
сърцето - и броди към смъртта на есента.
© Александра Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
