Пианото издава пореден тон.
В смрачавашия се ден от есента.
Вятър удря клоните в стъклото
и допълва на пианото тъжния стон.
Ето, още едно листо се отронва.
Пада в купчината отбрулени сълзи.
В здрач сърцето броди, бие.
Поело своята съдба.
Часовникът отмерва още миг.
Потънал в студ и самота.
Вятърът клони счупи и отбрули последните листа.
Остана само то - ...