смъртта на есента
Пианото издава пореден тон.
В смрачавашия се ден от есента.
Вятър удря клоните в стъклото
и допълва на пианото тъжния стон.
Ето, още едно листо се отронва.
Пада в купчината отбрулени сълзи.
В здрач сърцето броди, бие.
Поело своята съдба.
Часовникът отмерва още миг.
Потънал в студ и самота.
Вятърът клони счупи и отбрули последните листа.
Остана само то -
сърцето - и броди към смъртта на есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
