20 oct 2012, 11:23

Смъртта не плаши...

  Poesía
594 0 0

 Смъртта не плаши, плаши ни животът –

да бъдеш мъртъв, па макар и жив.

Да тлееш вечно като гаснещ огън –

догарящ бавно, никога щастлив.

 

Не плаши болката, а плаши празнотата,

която пречи на душата ни да чувства –

да бъдеш чужд… не само на тъгата,

безмълвен камък, неспособен на съчувствие.

 

Смъртта не плаши, този страх бледнее

пред страха да бъда нечие дихание.

Не се страхувам да умра, но искам да живея –

с болката, с тъгата, с цялото страдание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...