Смъртта не плаши, плаши ни животът –
да бъдеш мъртъв, па макар и жив.
Да тлееш вечно като гаснещ огън –
догарящ бавно, никога щастлив.
Не плаши болката, а плаши празнотата,
която пречи на душата ни да чувства –
да бъдеш чужд… не само на тъгата,
безмълвен камък, неспособен на съчувствие.
Смъртта не плаши, този страх бледнее
пред страха да бъда нечие дихание.
Не се страхувам да умра, но искам да живея –
с болката, с тъгата, с цялото страдание.