20 окт. 2012 г., 11:23

Смъртта не плаши...

598 0 0

 Смъртта не плаши, плаши ни животът –

да бъдеш мъртъв, па макар и жив.

Да тлееш вечно като гаснещ огън –

догарящ бавно, никога щастлив.

 

Не плаши болката, а плаши празнотата,

която пречи на душата ни да чувства –

да бъдеш чужд… не само на тъгата,

безмълвен камък, неспособен на съчувствие.

 

Смъртта не плаши, този страх бледнее

пред страха да бъда нечие дихание.

Не се страхувам да умра, но искам да живея –

с болката, с тъгата, с цялото страдание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....