15 nov 2012, 22:58

Смъртта - универсалното лекарство

  Poesía » Civil
629 1 8

Болен съм! -
Защото виждам. -
Половината човечество е болно,
бясно, меланхолно...
Половината жени са
болни, нелюбовни...
Половината Земя -
кървяща и отровена...
Заразата пълзи
навсякъде...
Виновно
сбирам болките
на толкова души
в душата си...
За хляб и обич,
свобода и истина
сме гладни -
а ни тровят със лъжи,
подхвърлят пясък
във очите ни...
Човечеството болно е
от СПЛИН -
синдром на придобитата
любовна
и имунна недостатъчност...

И може би
смъртта ни
е универсалното лекарство...

Марин Тачков
31 октомври - 14 ноември 2012 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за отзивите, Евелина, Алина, Дочка, Ани!... Не знам доколко другата половина е здрава и силна...
  • Доста тъжно.

    Но смъртта не е лекарство.
    Дочка ти е написала нещо в рими.
  • "Половината човечество е болно,
    бясно, меланхолно..."

    А може би противоотровата е скрита
    сред другата неболна половина...
    Там, има може би сърца-лечители,
    вместо смъртта,(Нали разбираш)
  • Много песимистичен стих,но истинен.
    Поздрав!
  • Аааа..., неее...!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...