15 нояб. 2012 г., 22:58

Смъртта - универсалното лекарство

632 1 8

Болен съм! -
Защото виждам. -
Половината човечество е болно,
бясно, меланхолно...
Половината жени са
болни, нелюбовни...
Половината Земя -
кървяща и отровена...
Заразата пълзи
навсякъде...
Виновно
сбирам болките
на толкова души
в душата си...
За хляб и обич,
свобода и истина
сме гладни -
а ни тровят със лъжи,
подхвърлят пясък
във очите ни...
Човечеството болно е
от СПЛИН -
синдром на придобитата
любовна
и имунна недостатъчност...

И може би
смъртта ни
е универсалното лекарство...

Марин Тачков
31 октомври - 14 ноември 2012 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Тачков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за отзивите, Евелина, Алина, Дочка, Ани!... Не знам доколко другата половина е здрава и силна...
  • Доста тъжно.

    Но смъртта не е лекарство.
    Дочка ти е написала нещо в рими.
  • "Половината човечество е болно,
    бясно, меланхолно..."

    А може би противоотровата е скрита
    сред другата неболна половина...
    Там, има може би сърца-лечители,
    вместо смъртта,(Нали разбираш)
  • Много песимистичен стих,но истинен.
    Поздрав!
  • Аааа..., неее...!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...