15 нояб. 2012 г., 22:58

Смъртта - универсалното лекарство

628 1 8

Болен съм! -
Защото виждам. -
Половината човечество е болно,
бясно, меланхолно...
Половината жени са
болни, нелюбовни...
Половината Земя -
кървяща и отровена...
Заразата пълзи
навсякъде...
Виновно
сбирам болките
на толкова души
в душата си...
За хляб и обич,
свобода и истина
сме гладни -
а ни тровят със лъжи,
подхвърлят пясък
във очите ни...
Човечеството болно е
от СПЛИН -
синдром на придобитата
любовна
и имунна недостатъчност...

И може би
смъртта ни
е универсалното лекарство...

Марин Тачков
31 октомври - 14 ноември 2012 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Тачков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за отзивите, Евелина, Алина, Дочка, Ани!... Не знам доколко другата половина е здрава и силна...
  • Доста тъжно.

    Но смъртта не е лекарство.
    Дочка ти е написала нещо в рими.
  • "Половината човечество е болно,
    бясно, меланхолно..."

    А може би противоотровата е скрита
    сред другата неболна половина...
    Там, има може би сърца-лечители,
    вместо смъртта,(Нали разбираш)
  • Много песимистичен стих,но истинен.
    Поздрав!
  • Аааа..., неее...!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...